„Под своите бойни знамена, скромните, но велики по дух български воини изпълниха вярно и самоотвержено върховния си дълг към Отечеството. Под тях те жънеха неведома слава, но не лично за себе си, а за българското име.“
Цар Борис III – Обединител
(Борис Клеменс Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски)
Роден: 30 януари 1894 г., София, Княжество България
Починал: 28 август 1943 г., София, Царство България
Борис III е син на цар Фердинанд I и княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. Наследява престола след абдикацията на баща си през 1918 г., в края на Първата световна война, когато България преживява тежка национална криза.
Цар Борис III се стреми към стабилизиране и обединение на държавата. Във вътрешната политика утвърждава баланса между институциите и военната дисциплина, а във външната — води умерена, предпазлива линия с цел съхраняване на националния суверенитет.
През 30-те години успява да консолидира обществото и армията, а през Втората световна война запазва независимостта на България, като не допуска български войски да воюват срещу СССР и предотвратява депортирането на българските евреи.
Той остава в българската история като „Цар Борис Обединител“, заради възвръщането на Южна Добруджа и националното единение на страната.
Цар Борис III умира внезапно през август 1943 г. при неизяснени обстоятелства. Погребан е в Рилския манастир.
